КИНЀЗ м. Остар. Китаец; кинезин. Най-многолюдната държава на света е китайската или царството на кинезите, което те сами наричат Небесна държава. Пч, 1871, кн. 2, 27. Кинезите, които в Ява са ся населили, работят древеса толико малки, щото древеса джуджата ги називават. ЦВ, 1857, бр. 342, 165.

— От ит. chinese през гр. κινέζος. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847.


Източник: Речник на българския език (онлайн)