КИНЕМАТОГРА̀Ф м. 1. Техн. Апарат за снимане върху филмова лента на движещи се обекти или за прожектиране на такава лента върху екран. Пред очите на чичо Иван изведнъж като на кинематограф преминаха двете нивки, и корията, и къщурката, и кравите. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 94. Към 1898— 1899 година в града се появи едно от чудесата на онова време, рядко дори за големите градове: кинематографът. К. Константинов, ППГ, 72. Какво не бих дал да мога да погледна още веднъж този свят с техните [на децата] лакоми очи! Да се кача за първи път на трамвай; ..; да затупка сърцето ми, тъй както тупкат техните сърца, когато за първи път пред очите им се занижат картините в кинематографа. А. Каралийчев, С, 291— 292.
2. Кино (в З знач.). Иван Димов израсна като артист в едно опасно време, когато кинематографът разливаше своята сладка отрова в душата на артистите и ги правеше непридирчиви към себе си. Н. Лилиев, Съч. III, 390.
3. Остар. Кинотеатър, киносалон. Тогавашният разпоредител бе в постоянна кавга или борба с посетителите за спазване реда, изискан от собственика на кинематографа. П. Мирчев, СЗ, 158. В кинематографа поне, покрай другото, може да се видят някои много хубави или интересни местности от света, такива, каквито си са. Ал. Балабанов, Худ., 1909, кн. 4, 26.
— Нем. Kinematograph или фр. cinematographe.