КИНЀТИКА ж. Спец. 1. Раздел от механиката за механичното състояние на телата във връзка с физическите причини, които го определят.
2. Раздел от теоретичната физика, който изучава процесите, възникнали в системите, които се определят от състоянието на топлинното равновесие.
3. Отдел от физико-химията, който изучава скоростта и механизма на химичните реакции и междинните продукти, които се образуват (по време на протичането на реакциите). Според основния закон на химичната кинетика скоростта е пропорционална на концентрациите на всички реагиращи вещества. Ст. Христов и др., РЛУ, 85.
— От нем. Kinetik през рус. кинетика.