КИНОНИКО̀ ср. Църк. Църковна песен по време на литургия при причастие. „Достойното“ се беше довършило, а подидаскал Мироновски зафащаше предисловието на киноникото, глас осми. Ив. Вазов, Съч. VIII, 4.
— От гр. κοινωνικόν ‘приобщаващ’. (Вж. М. Филипова-Байрова, Гръцки заемки в съвременния български език, 1969.)