КИНОПРОИЗВЀДЕНИЕ, мн. -ия, ср. Заснето на филмова лента художествено или документално произведение на киноизкуството; кинотворба, филм. При широкоекранните кинотеатри се цели условията за наблюдение на кинопроизведението да се приближат към условията, при които се намират очите на зрителя при наблюдаване на окръжаващата го природа. Й. Венов и др., К, 141. Ще бъдат прожектирани копия от кинопроизведения, които бележат пътя в развитието на българския филм. РД, 1960, бр. 259, 2. Режисьорът е главният създател на кинопроизведението.


Източник: Речник на българския език (онлайн)