КИНОСНИМА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до киноснимане. На особена висота е и киносшмачната работа на операторите Б. Карастоянов и Янакиев с техните усилия да доуяснят и подчертаят главната линия в сценария, а така също да дадат технически ясна, изразителна и релефна снимка. С, 1951, кн. 10, 175. Киноснимачна работа.
◊ Киноснимачна камера. Техн. Оптикомеханичен апарат за правене на последователни, бързо редуващи се фотоснимки върху движеща се зад обектива филмова лента; кинокамера. Киноснимките се осъществяват с помощта на киноснимачни камери. Й. Венов и др., К, 172-173. Съвременните киноснимачни камери позволяват да се снима със скорост десетки хиляди, дори милиони снимки в минута. HTM, 1961, кн. 12, 26.