КИНТ, кѝнтът, кѝнта, мн. кѝнтове и кѝнти, след числ. кѝнта, м. и (по-рядко) кѝнта ж. Жарг. Лев. Той не очакваше такава голяма плячка. Нито пък Драган. — Двайсет и три кинта... — Много бе, Тузар! Б. Болгар, Б, 223-224. Адам: — Дадено. Плаща в брой. — Тогава кинта намаление. Н. Русев, П, 133. Тициан: .. (Тихо) — Да имаш случайно някоя излишна кинта? Графа: — По приблизителни данни вече ми дължиш около петдесет лева! Др. Асенов, И, 44. — Моля, моля, госпожо, на лоша дата идвате, муруците ни още не са взели кинти — някак престорено важно каза момъкът със сплеснатото лице. Сп. Кралевски, ВО, 55-56.
— Алб. qint, qund ‘сто’.