КЍПВАМ, -аш, несв.; кѝпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кѝпнат, св., непрех. и прех. 1. Непрех. За течност — при нагряване до определена температура стигам до състояние да вря с шум, клокочене, да клокоча. — Раздавачът! Поща! — чу се от улицата. — Иди ти, че кафето кипна! — нетърпеливо извика Дуса. Ем. Станев, ИК III и IV, 370. Беше поръчал да го събудят рано сутринта. Но Манило се показа на вратата и направи знак на Венко да го остави да поспи още малко, докато кипне чаят. Ал. Бабек, МЕ, 275. // Разш. Стигнал съм до това състояние и се разливам, изливам се извън съда; изкипявам. — Цеце ма, мирише ми на изгоряло... Да не ти е кипнало яденето?! ВН, 1962, бр. 3288, 4. „Ех, пак ще има каране!“ — си каза Кънчо, сепнат от шума на кипналото кафе. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 381, ● Обр. Минохвъргачките и оръдията най-после сякаш надушиха зловещата позиция на картечницата и земята наоколо кипна от попадения. П. Вежинов, НС, 62. — А реката — кипнала под мене, страхотия! Н. Хайтов, ДР, 15.
2. Прех. Оставям нещо да достигне до състояние на кипене. Той [Драгия] слагаше бакърено джезве върху електрическото котлонче, кипваше кафе и канеше леля Тошка да пият. А. Гуляшки, ДМС, 13. „Пълно е там с гъби, ама най-вече с лютици. То и лютицата става за ядене, стига само преди туй да я кипнеш и да ѝ хвърлиш водата“ Й. Радичков, ББ, 177.
3. Непрех. За тесто — набъбвам, втасвам, вследствие на ферментация. Една сутрин ние го намерихме паднал на стълбите, както свалял дъската с тестото. Той си останал на стълбите, а тестото кипнело и потекло като пряспа през вратата. Й. Радичков, ББ, 73. ● Обр. Бялата грапава лента на шосето тичаше бързо пред него, мяркаха се в светлината на фаровете мостчета, запустели къщички, кипнали в цвят овощни градини. П. Вежинов, НС, 267. Виждал съм как рано, преди слънцето да изплува над Черния баир, може би само миг преди това полето кипва в цвят; слушал съм как се пукат пъпките на розите. Ст. Станчев, ПЯС, 22.
4. За гроздов сок — ферментирам. — Саламурата и виното кипнаха, .. — жаден съм изгорял, пък рекох — страх, не страх, ще се престраша .. и взе да пие. Ц. Гинчев, ГК, 98. Ала със смъртта на животните умираха сякаш и панаирните вреви; ..; гроздоберските веселби, дълбоките коруби с тяхната кипнала шира. Д. Вълев, Ж, 25.
5. Прен. Непрех. Обхваща ме силно чувство (обикн. на яд, гняв, злоба), което изведнъж проявявам; ядосвам се, разгневявам се, избухвам. Дядо Гено не харесваше нещо, настояваше да се направи инак, но като виждаше, че всеки работи както си знае и само се подсмива под мустак, кипваше, нахокваше хубаво оня, който му се случеше пред очи. Й. Йовков, ΒΑΧ, 7-8. Савко наистина се разсърди, но скоро се овладя и за да сложи край на препирнята, примирително рече: — Ти пък много си лют, от нищо кипваш. М. Марчевски, ГБ, 140-141. — Ех, и ти Софче, каква си! Недей приказва така, да сърдиш баща си! .. — Остави я бе, какво я молиш! — кипва изведнаж запасното полковниче, окуражено от благоприятната намеса на майката. Св. Минков, РТК, 115. Забележеше ли в някого нехайно отношение към машината или неумение — кипваше, .., заливаше го с всякакви ругатни. А. Гуляшки, СВ, 55-56. В ония времена Стаменков попийнуваше и обичаше множко да приказва; от нищо кипваше, а случваше се, ще му хрумне сред ден да натири слугите, да заключи бакалницата и да си отиде дома сърдит, страшен. А. Страшимиров, А, 90.
6. Прен. Непрех. За чувства, психически състояния, мисли и под. — изведнъж се проявявам силно, буйно; избухвам. Срама̀ се изправя и вместо него в гърдите му кипва яд и злоба. Т. Влайков, Съч. III, 302. „Убийци — кипва душата му, — смъртни народни врагове! Дали майка ми, сестричето ми не са вече поразени от престъпната ви ръка?“ З. Сребров, Избр. разк., 93. Колебанията са били непознати за него и той не ги е търпял и у другите и когато е виждал да се проявяват наоколо му, буйният му темперамент е кипвал и цялата му природа се е тресла от вълнение. К. Величков, Събр. съч. VIII, 8. Интересно е било, когато най-сетне в навечерието на съденето двамата палачи са се срещнали .. После в техните животински егоистични сърца кипва невъобразим гняв от обстоятелството, че и двамата са живи. Г. Караславов, Избр. съч. III, 178. кипвам се, кипна се страд. (в 1 и 2 знач.).