КЍПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от кипвам и от кипвам се. При кипването на водата [супата] се почиства от пяната и се оставя на по-тих огън. Н. Сотиров, СК, 280. Една чаена лъжичка липов цвят се вари в половин чаша вода до кипване и с нея се заливат триците. ВН, 1961, бр. 2914, 4.


Източник: Речник на българския език (онлайн)