КИПЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Кипене, кипеж. Ако водата ся топли повече и повече, тя най-после начева да кипи. При кипението на водата се забеляжва, че количеството ѝ в съда става по-малко. И. Гюзелев, Ф, 182. От няколко месеца насам, .., забелязваше се някакво кипение на духовете. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 114. Аз стоя в дълбоко упоение / от гората, вятъра, света. / Радостно е, че над туй кипение / няма власт смъртта. Мл. Исаев, ЯД, 64.
◊ Точка на кипение. Остар. Точка на кипене.