КИПИТО̀К, мн. -ци, м. Диал. Излятото извън съда при изкипяване. Сиренената каша на огъня закипя. Мария скочи към печката, дръпна тигана, похлупи капаците и ненамерила пачавра, дигна престилката да избърше кипитока. Ст. Чилингиров, ШБП, 62.
