КИПНУ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); кѝпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. кѝпнат, св., прех. и непрех. Кипвам. Има чувства, дето чакат / вечно изход на навън, / .. Има в нази скрити струни, .. / Кипнуват понявга буни — / тях не би разбрал човек. Ив. Вазов, Съч. III, 12.