КЍПРЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от кипря и от кипря се. Стори ми се дори, че и тя ме взе за един от метежниците, .. Свободното ми кипрене по площада пък, може би, отдаваше на моята ловкост да се измъквам от всички примки. Ст. Чилингиров, ХНН, 96.
