КЍПРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Гиздя, пременявам някого; кича, глася. кипря се I. Страд. от кипря. IΙ. Възвр. от кипря. Момичета червени, сякаш с шамари са ги пляскали по бузите, какво им не харесваш? А Гочо се кипри пред огледалото, нарежда си перчема на сколуфи по челото и дума: — Не ща жена с напукани пети в къщата си. Чудомир, Избр. пр, 88. Женихът очевидно не смее да се кипри много с цветето, защото още не е сигурен дали бракът изобщо ще се състои. Б. Райнов, ГН, 152.
КЍПРЯ СЕ несв., непрех. 1. Стоя или вървя напето, стройно, кръшно. Вярно, че и сам Радомир беше забелязал погледите на Зоя, .. Така е свикнала в Цариград да се умилква, .., да се кланя и кипри, та рухото ѝ да трепти по нея. М. Смилова, ДСВ, 60. Лека-полека народът заля двора и дойде чак до стълбата на къщата .. Най-отпред се кипри невестата, прихваната от Станойчо. Д. Бегунов, ГВВ, 20. Младият човек плати на файтонджията, който тържествен и важен се кипреше на капрата. Д. Спространов, С, 332. Конят му на пара стъпва, кипри се, та пращи от сила и от хубост. Й. Вълчев, РЗ, 104.
2. Стоя с важен вид, със самочувствие, наперено, важно. След това напреки през полето се зададе една талига с двоен впряг волове .. Баба се кипри на високата седалка. Й. Вълчев, РЗ, 73. Отсреща тежки и с нагласени усмивки на мазните лица се кипреха неколцина български чорбаджии. Г. Манов, КД, 90.
3. Прен. Издигам се, стоя с приятен, хубав вид. Ни помен няма вече от стародавния Петровхан, от неговата „ескимоска глинена колиба“, .. Сега тук се кипрят нови сгради: поща, селкооп, жилища, метеорологическа служба. Ст. Станчев, HP, 39. Над покрива на тази сграда важно се кипреше една куличка с голям часовник откъм източната страна. А. Гуляшки, ДМС, 13. Новото Лидице ще бъде построено тъкмо там, дето се кипрят дъсчените бараки на бригадирите. Г. Караславов, Избр. съч. III, 170. Кипреха се на слънцето нови жилищни блокове с резедави балкони. ЖД, 1967, кн. 7, 19.