КЍПЪР1, -пра, -про, мн. -при, прил. 1. Който е строен и напет. Христофор се увлече в танца. Харесваше му младата, кипра, гъвкава жена, която в движения, в поглед, в прическа съвсем нямаше вид на работничка. Б. Болгар, Б, 15. // За тяло, стойка и под. — строен, кръшен. Аспарухов я изгледа правия дълъг крак, широките рамене, кипрата стойка. Б. Болгар, Б, 126. — „Пусни ме, бекчи, да с ида, .. / Потай се, потай, бекчийо, / стара се майка не ложе, / гойни са бузки хапани, / кипра е снага коршена. Нар. пес. СбНУ XXXIX, 175. — Девойкя мари, хубава, .. / ситно премятай ногине, / послед та юнаци гледаха, / юнацко мирно гледане, / момско ми кипро вървяне. Нар. пес. СбНУ, XXXIX, 4.

2. Който е с красива външност, хубав, красив, гиздав. С набъбналите устни, с малко надутия нос, с луничките, които бяха наизлезли под очите ѝ, тя не беше предишната кипра жена. Б. Болгар, Б, 79. Вирнала глава над кипри рамене, впила поглед в мечкаря, тя [Калина] върви право към него и никого не иска да знай. П. Тодоров, И I, 30.

3. За дрехи или други предмети — красив, гиздав. Старата икономика и преживелиците на миналото се рушат с мълниеносна бързина и няма да е далече времето, когато старото ще може да се види само в Родопския народен музей в Райково онова кипро и камътно Райково, което затрогна. Н. Хайтов, ШГ, 105-106. Страна на разточителното слънце! / .. / И чергите със слънце са тъкани, / и киприте престилки на момите. Бл. Димитрова, Л, 280.

4. Диал. Който си свива устните, присвива си устата, за да изглежда по-хубав. Джан Велика изрука се: / — Ой ле братя, девет братя, / дека да сте, тука да сте, / .. / та фанете това лудо. / Не го бийте, не карайте, / при мене го доведете. / Ке го карам с кипро усте, / ке го перам с бело лице. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 233.

КЍПЪР2, -пра, -про, мн. -при, прил. Агрон. Обикн. за почва, пръст — който е пръхкав, рохкав. Чрез обработването на почвата в състояние на зрелост се създават благоприятни условия за аерация и топлинен режим, .. почвата става кипра, придобива най-благоприятни свойства за нормален растеж и развитие на растенията. П. Боянов, П, 298.


Източник: Речник на българския език (онлайн)