КИР1, кирта̀, мн. няма, ж. и (остар. и диал.) кир, киръ̀т, кира̀, мн. няма, м. Разг. Нечистотия, наслоена от пот и кожа по тялото на човек. Все същата миризма на кир, пот и серива вълна идеше от него. Ст. Даскалов, ЕС, 41. — Виж, за банята се радвам най-много. Както си ме мързеше да ходя на обща баня, сега ще се отчета за периода, през който носех кирта си. Сл. Македонски, ЕЗС, 113. Андро Калицин бе наел и двамата теляка на банята, .. — Хайде, чорбаджи, кирта се разпари — напомни единият. Т. Харманджиев, КB, 333. // Нечистотия от пот, прах и др. по дрехи или другаде. И той с досада и отвращение залепяше уста по мазния кир на иконите. Ив. Вазов, Съч. VI, 209. — Те [дрехите] не ловят ни кир, ни леке, ни прах, по тях нищо се не лепи. Ц. Гинчев, ГК, 172. Юнак ле оки под дървото, / ризата му неопрана, / една педя кир фанала. Нар. пес., СбВСтТ, 579.
— Typ. kir.
КИР2, неизм., м. Остар. и диал. Със следв. същ., обикн. собств. Господин, господар. Кир Яни го изгледа от глава до крака. Ив. Вазов, Съч. XXIII, Ί72. „Прости, кир болярино, моя човек — вика младият грък — прост човек, глупав, не знаел с кого има работа. Добре си дошъл по нашите земи!“ Ст. Загорчинов, ДП, 301. — Заето... заето — проговори за пръв път гъркът на преспански. — Не искам да спирам кир Бенкова — продължи пак на своя си език наместникът, .. — но не е лошо да попитаме дядо владика. Д. Талев, ЖС, 140. — Аз съм принуден, Фросинке, да гостя таз вечер кир Лулча. М. Балабанов, С (побълг.), 72. „Хабер ми йе дошло / от първото либе, / от първото либе, мамо, / от кир Николаки, / че ще да замине / през белия Дунав, / през белия Дунав, мамо, / отвъд Каравлашко!“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 155.
— От гр. κϑριος. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.