КИРА̀1, мн. няма, ж. Геол. Тъмно полутечно, полутвърдо и крехко вещество, прилично на асфалта, но продукт от изменение на метанови и нафтенови нефтове. Към твърдите горива спадат различните видове изкопаеми въглища (..), горливите шисти, някои изветрителни продукти от нефтен произход — асфалт,.., кира и др. П. Мандев, СПВ, 10.
— От перс.
КИРА̀2, неизм., ж. Остар. и диал. Със следв. същ., обикн. собств. Госпожа, господарка. Бори стана и се поклони, а когато вдигна глава, видя до кира Мария и непознат мъж. Й. Вълчев, СКН, 13. — Мини ти от тука, кира Пепо! От тебе ще подкача. — Добре, добре! Ти стоиш готова с оръжието си в ръка! М. Балабанов, С (побълг.), 82. „Те молам, кира Ленко, ке йе речи дойдената жена, да ми гледаш со книгите, що ми е нещо, за како ке ми кажат книгите твои.“ СбНУ VI, 96.
— От гр. κυρία.