КИРАДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. и диал. Кираджийство. Поленаков беше битолчанин — баща му се занимаваше с кираджилък, прекарваше стока от Битоля до близките градове. Д. Спространов, С, 157. В Урбабинци имало двоица братя. Единият беден, а другият богат. Бедният ходел с жена си по кираджилък. Оставяли си дъщеричката при богатия брат. Й. Вълчев, РЗ, 36. — И ти при нас, бе Манушко! Няма да се делим. Както сме живели досега, така ще живеем и там. Ако искаш, кираджилък прави с конете, ако искаш, при Киро се настани. И. Петров, MB, 210. В турско време населението е поминавало с рударство, кираджилък и аргатлък. П. Делирадев, В, 328.