КИРАДЖЍЯ, -ѝята, -ѝят (рядко), мн. -ѝи, м. 1. Остар. Лице, което в миналото срещу заплащане превозвало със собствена кола или кон стока или пътници; превозвач. Той беше отколешен кираджия и него човек можеше да го види по пътищата и в най-лошо време. Й. Йовков, ЖС 1935, 67. Пред широката порта на чорбаджийската му къща стояха оседлани два коня, до които изправен стоеше „кираджията“ — притежателят на конете. Д. Казасов, ВП, 34. През 1908 година по течението на Чая от Асеновград до Чепеларе беше продълбано шосе .. Това е драматично време, когато мулетарският еснаф на кираджиите трябва да се преустроява в коларски. Н. Хайтов, ШГ, 95. По пътя от беломорските градове до София сновели търговци, кираджии, зографи, протестантски мисионери и турски чиновници. ЖД, 1967, кн. 12, 11.
2. Остар., сега простонар. Наемател, квартирант. — Наема на стаята аз ще ти го плащам, докато си намериш друг кираджия. Д. Талев, ГЧ, 243. — Сам Костас, баща ѝ, ми каза: „Да се маха веднага от твоята къща, .. Аз, вели, ще ти плащам кирията, докато си намериш друг кираджия.“ Д. Талев, ГЧ, 259-260. — Но в тази къща вие повече няма да останете. — Нито вие, нито вашият кираджия. В. Геновска, СГ, 291.