КИРАДЖУ̀ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Работя като кираджия (в 1 знач.). Радан заговори най-напред за баща си: Купил си кон и каруца, кираджува. М. Марчевски, П, 27.


Източник: Речник на българския език (онлайн)