КИРА̀СА ж. Остар. Броня, ризница. — И седяха сега седмината прокажени, .. — Тялото ми е пропъстрено със знойни рани — а тежка кираса и остра фрамея тежеха някога върху мене! Н. Райнов, ВДБ, 89.
— От фр. cuirasse през рус. кираса.
