КИРИА̀РХ, мн. -си, м. Остар. 1. Книж. Властелин, господар.
2. Църк. Владика; кириархин. Основателно Друмев ще се е питал дали той няма да бъде по-полезен, като смени деловодителството в едно западнало културно учреждение с пастирската служба и с амвона на кириарха. М. Арнаудов, БКД, 233. Българският екзарх Йосиф I дошъл от Цариград в София .. Качил се той на виенския ландон и поел в проливен дъжд .. за Австрия .. Една друга отворена кола с багаж следвала кириарха. П. Мирчев, К, 105.
— От гр. κυρίαρχος ‘владика’.