КЍРИЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Константин Кирил Философ, единия от създателите на старобългарската азбука.

2. Кирилски. Обявление за книга „Славянски разговори“ в главните язици: руски, полски, чешки, български и сърбскохърватски (с кирилови и латински букви). ДЗ, 1868, бр. 16, 64.


Източник: Речник на българския език (онлайн)