КЍРИЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За текст, писмо и под. — който е написан с кирилица. Буквите в първите кирилски ръкописи (Савина книга, Супрасълски, Хилендарски и Ундолски ръкописи) са ясни. Р, 1925, бр. 193, 1.
2. За буква, знак — който принадлежи на азбуката, наречена кирилица. А в 1493 г. черногорският войвода Иван Църноевич със сина си Гюрг отворили пак там [във Венеция] печатница с кирилски букви. Б. Ангелов, ЛС, 142.