КЍРИОС неизм. м. Остар. Господин. Едно време кириос Ангелакис нападаше на чорбаджиите и укоряваше ги и заслужено, и незаслужено. Л. Каравелов, Хр. Ботев, ЗКН, 447. Тия слугинчета слизат от пущинаците, .. Обличат им някоя старичка дреха от коконата, научават ги да перат, .. и сладичко да чуруликат „кириос“. Н. Хайтов, А, 37.
— От гр. κϑριος ‘господин, господар’.