КИРЍШ м. Остар. и диал. 1. Греда. Тоя кириш беше седалище на целия женски парламент от нашата махала. Останал беше още от когато се къщата ни градила, па дълъг, па широк, сгоден за сядане. М. Георгиев, Избр. разк., 108. На лява страна малка вратица с двойни порти, едните от дебели дъски, а другите — от кръстосани кириши и напречени с яки синджири, са отвориха с шум от скърцание. З. Стоянов, ЗБВ III, 72.
2. Тетива (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Струна (Вл. Георгиев и др., БЕР).
◊ Счупвам / счупя кириша. Простонар. Избягвам от някъде, където съм задължен или заставен да бъда. Вчера имахме събрание, но той счупи кириша.
— Typ. kiriş.