КИРЍЯ1 м. 1. Остар. и диал. Превозване на стоки или пътници с кола или коне срещу заплащане. Стоян Гърмодолеца завеждаше биволиците при ковача да ги обуе, намазваше колата, .. и тръгваше по кирии; товареше горе от Държавното кубици дърва и ги караше на гарата. Ил. Волен, МДС, 99. Гарджето се премести с Белчо, сивия си височък кон, в запустялата Хаджиминчова колиба, .. Събираше сено от Хаджиминчовата ливада и от поляните край Янтра, дето всяка заран преди изгрев слънце отиваше за пясък или вода .. Не беше лаком за пари — направеше ли три-четири кирии, стигаха му. Ст. Мокрев, ЗИ, 77-78. Изкорених овцете, купих си два катъра и започнах да си вадя хляба с кирия. Бичени дъски надолу, а за нагоре — сол и газ. Н. Хайтов, ДР, 113.
2. Остар. и диал. Сумата, която се заплаща за превоз на стоки или пътници. Сутринта първата фигура, която се показа на вратата ми, беше Медьо, водачът ми. Той идеше да му броя осемте лева кирия от Лъджане до тука. Ив. Вазов, Съч. XVI, 115.
3. Остар. сега простонар. Наем. Туриха в къщата да живее човек с кирия. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 19. — Дадох празната стая. Добър ми се вижда човекът и хубав, хубав като ангел .. — За кирията и не попита. — Това може да е добро, а може да бъде и лошо. Да. Може и да не мисли да плаща. Д. Талев, ГЧ, 10. Аз мисля така — ти на друго място да се преместиш .. — Аз и без това щях да се махам от тази квартира — каза Евлоги. — Така де, така. А ми дължиш за един месец кирия. А. Гуляшки, Л, 108. — Не искаш ли ти, Нийо, да продадеш тая къща? .. Руши се тя, ами. Изоставена къща. Да я дадем пък под кирия, ако искаш. Д. Талев, ПК, 110.
4. Жарг. Печалба.
◊ Къде (де) е <го> Киро на кирия. Разг. Ирон. За подчертаване, че няма никаква сметка, никаква полза, изгода от някаква работа. — Ще спечелиш малко, но може да загубиш всичко. Къде е тук Киро на кирия? Й. Гешев, ВТ, 144. Нали дойдохме тук, уж за no-скоро, а на, стана три дни как чакаме. Де го Киро на кирия. Й. Йовков, А, 75.
— От араб. през тур. kiria.
КИРЍЯ2 ж. Остар. 1. Господарка.
2. В съчет. със същ. собств. Госпожа, господарка. Чирашкото тегло на Димитър порасна от тичането по децата. — Димитраки! Скоро на улицата, някой бие децата! — викаше тревожно кирия Мариола и събираше махалата с крясъците си. Цв. Минков, МЗ, 164. Спомням си, че в метоха имаше един калугер Антим, който беше купил една къща близо до метоха на ул. „Крива“ [Асеновград], в която той беше настанил една вдовица — кирия Смарайди. Н. Хайтов, А, 32. — По-внимателно! — сгълча той послушника, който поднасяше чашка със зеленикава ракия на хаджи Гюровата щерка. — Така ще излееш чашата върху хубавия фустан на кирия Екатериньи. А. Христофоров, А, 79.
— От гр. κυρία.