КИРПЍЧ м. 1. Блокче от сушена на слънце глина, използвано в миналото за строеж на къщи. Майката носеше вода, бащата умесваше пръстта и сечеше кирпичите. М. Марчевски, МП, 15-16. Още на другия ден едни от войниците започнаха да копаят пръст, други караха вода с бурета, а трети със запретнати крачоли месеха с крака калта и до обяд кирпичите бяха наредени за сушене. Г. Белев, ПЕМ, 111. Някога тази част на града беше голо поле с дълбоки и безформени ями, изкопани за направата на кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. X, 67. Вместо миндерлъци край стената бяха иззидани от кирпич и добре измазани ниски дуварчета, покрити с вълнени възглавници, напълнени със слама. В. Геновска, СГ, 209.
2. Събир. Само ед. Голям брой, много такива блокчета. Много пъти съм ги виждал с булката му да правят кирпич на гьола, омацани с кал до ушите. И. Петров, ОЗап., 98. Денко опипа всички кътове на това мрачно помещение, като се надяваше да намери нещо за посядане. В дъното имаше една-две купчини от кирпич. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 331. Омесвал я [ръженицата] с кал и сечал кирпич. Разнасял кирпича из околните села и го продавал на добра цена. Д. Вълев, Ж, 121.