КИРПЍЧЕН, -а, -о, мн. -и (рядко), -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е направен от кирпич. Живееше сам в края на селото, в останалата от баща му полусрутена, кирпичена колиба. Т. Генов, ДОД, 43. Всички домове имат двойни стъкла на прозорците, .., дебели врата, херметически затворени, огромни кирпичени пещи, които дават продължителна и равна топлина с малко дърва. Ив. Вазов, Съч. XVI, 128. Садяха хората рози, но всеки не можеше да вари цвета им. Купуваха го търговците за своите розоварни, .. Докато розарят живееше в кирпичена къщурка .., розотърговците вдигаха палати. Ст. Станчев, ПЯС, 22-23. Наистина по външен облик много от нигерийските градове приличат на големи села. Някои от тях са обкръжени със стари, полуразрушени кирпичени стени. Л. Мелнишки, Н, 32.
2. Който е свързан с производството и с по-нататъшната обработка на кирпича. Кирпичен калъп.
3. Който е характерен, типичен за кирпич. Всичките здания са с тъмно кирпичен цвят, с изключение само на тия именно здания, за които отделно споменах no-горе. Ал. Константинов, БПр, кн. 5, 60. Пред къщите на канала стоят завързани стари, боядисани в кирпична боя лодки. Елин Пелин, Съч. V, 39. — Потрайте малко, ще видим после — обади се един турчин, чието лице имаше кирпичен цвят. Сп. Кралевски, ВО, 134.