КИС. Обикн. удвоено или утроено кис-кис, кис-кис-кис. Междум. 1. За изразяване на сдържан смях или присмех. Чернокосият изправи левентска снага, мигом сграби гиздавата главица на пъстрополата и цап — една целувка по заруменели бузи. И воденицата: скрибу-у-к — спря... — Ах, и тая ли свършихте! — извика дядо Спас и — кис, кис, кис,
— киска се превит на две до оста на долапа. Ц. Церковски, Разк., 55.
2. В сказ. функция. За означаване на действието смеене, кискане; кискам се, смея се.