КЍСЕЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на или от киселец; киселков, кислеков. — А като я [дъщерята на управителя] отведеш в кошарата си, с какво ще я храниш? — Ще я храня с бобец и киселева чорбица. О. Василев, ЗЗ, 47.
