КИСЕЛИНА̀1 мн. няма, ж. Качество на кисел (в 1, 2 и 5 знач.). Ако ся боиш да ти ся не вкисне виното, е, ти го размъти при хладно время, колкото можеш, чрез това за 14 дене добива боята си и губи киселината. П. Р. Славейков, СК, 99. Киселината около костилките [на джанките] им оставаше и когато узреят. Д. Фучеджиев, Р, 73. Когато някой е кисел, най-добре е да го оставиш сам на себе си, за да му премине киселината. Б. Райнов, НН, 395.
КИСЕЛИНА̀2 ж. 1. Хим. Химическо съединение с кисел вкус, съдържащо водород, което образува соли при взаимодействие с основите. Винена киселина. Мастни киселини. Нуклеинова киселина. Органични киселини. Оцетна киселина. Солна киселина. Сярна киселина.
2. Вещество с кисел вкус, обикн. което се прибавя към храна като подправка (напр. лимонов сок, оцет и под.). — Ние тука сме при рибата, ама кой знае да ти наготви такова нещо! Ние — току шоп във водата, свари я, повечето и без киселина. Ц. Гинчев, ГК, 78. Прибави повече киселина в супата.
◊ Киселини в стомаха. Неприятен кисел вкус, парене в стомаха поради увеличение на солната киселина в стомашния сок. Лихтенфелд страдаше от киселини в стомаха, взе сода и отегчи Прайбиш .. с горчиви сравнения между живота, който бе водил в Ривиерата и жалкото съществуване, към което съдбата го принуждаваше сега. Д. Димов, Т, 211. А и билките, които церяха, бяха едни и същи: малко киселини в стомаха и малко ревматизъм в краката. Елин Пелин, Съч. IV, 195.
КИСЀЛИНА̀, мн. няма, ж. Диал. Оцет. Нефела да казваш за киселината (оцета): кисела йе, ами люта йе како кучка — щяла да се развали. СбНУ XV, 67. Едно го ватиф воденичарот да го тресам, .. и грабна лучницата, та столчи еден лук со киселина и го дигна наеднаж и го изпи. Нар. прик., СбНУ XIV, 106.