КИСЕЛЍННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Спец. Степен на съдържание на киселина2 в нещо. Като опознаваме биологията на различните микроорганизми, виждаме, че за правилното развитие, за размножаването им е необходимо определена киселинност на средата, в която живеят. Т. Дарджонов, МПЖ, 17. В продължение на дългата практика като шофьор на млекокомбината, той е усвоил и изучил правилата за определяне на маслеността, киселинността и чистотата на млякото. ВН, 1955, бр. 282, 2. Калциевите съединения имат голямо значение за поддържане структурата на почвата. Те намаляват нейната киселинност, което улеснява приемането на минерални торове и се повишава плодородието ѝ. Хим. IX кл, 1965, 24. Киселинност на водата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)