КИСЕЛИНОУСТОЙЧЍВ, -а, -о, мн. прил. Спец. Който е устойчив на действието на киселина2. Електролизата [за рафиниране на медта] се провежда в дървени или бетонни вани, облицовани отвътре с киселиноустойчив материал (олово, .. и др.). Ц. Цветков, М, 287. При съдовете от неръждаема и киселиноустойчива стомана се осигурява най-високо качество на готовия продукт. А. Генадиев и др., ТЗ, 49. Те [андезитите] нямат добри технически качества, обаче представляват отличен суров материал за получаване на огнеупорни и киселиноустойчиви каменни изделия. Геол. VIII кл, 17. Те [хромовите стомани] се употребяват за произвеждане на инструменти, ножове за рязане на метали, ресори, сачмени лагери, киселиноустойчиви апаратури .. и др. Хим. IX кл, 1965, 80. Киселиноустойчиви лакове. Киселиноустойчиви съдове.


Източник: Речник на българския език (онлайн)