КЍСЕЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. 1. Умал. от кисел; възкисел. — Вземете си — подкани Катерина и сама посегна с два пръста към сливите. — Киселички — намръщи се тя весело, с пълна уста със слюнка. Д. Талев, ЖС, 207. — В тия гори никой не може ни намери — гласно мечтаеше Грънчаров, като зобеше пътьом киселичките, твърди къпини край пътеката. Ем. Станев, ИК III и IV, 529. Пак ми съхнат устата, да има да пийна нещо киселичко. Д. Мангов, ХК, 157.
2. Като същ. киселичко ср. Нещо за ядене или пиене с възкисел вкус; киселко. Без да го забележат други, почнал да я дразни, да ѝ прави оскомина с лимоновия сок. Е, хелбетя, младо момиче, дощяло ѝ се киселичко, напълнили се устата ѝ със слюнки, свили ѝ се устните
— иди подир туй, че свири на флейта! Ал. Константинов, БГ, 129-130. Той обича киселичкото.