КЍСЕЛКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. 1. Умал. от кѝсел; киселичък. — Люти чушки купи ли за зимъс? — попита той. — Нанизах и сложих и киселки! — каза Христина и се досети за Златановата жена. Т. Монов, СН, 147. Болният трябува да живее дето има сух въздух, .., да са храни добре с месо, прясна риба и зеленчук, чеснов лук и хрян, да пие вето вино, да вари сушилки киселки сливи и да пие чорбата им. Ив. Богоров, СЛ, 79-80.
2. Като същ. киселко ср. Нещо за ядене или пиене с възкисел вкус; киселичко. — То отколе ѝ е вече време да земе да ѝ се дощява киселко, ама гледай я — нищо не личи! П. Тодоров, Събр. пр II, 114. — Какъв късмет, зарад мен / рано цъфна пусти дрен, / рано дренки ще върже, / ще узреят по-бърже, / ще си хапна киселко, / да ми стане веселко! Елин Пелин, ПБ, 110. По̀ обичва киселкото. П. Р. Славейков, БП II, 66.