КИТАРЍСТ м. Музикант, който свири на китара. Музикантите бяха всичко пет — трима акордеонисти, един китарист и Янаки, стиснал в ръце две консервени кутии с бобени зърна. Т. Монов, СН, 180. Сотир прекара пръсти по клавишите на акордеона, каза нещо на китариста и цигуларя. Над малката полянка се разнесоха звуците на тежко сватбарско хоро. Ем. Манов, ДСР, 191. // Лице, което свири на китара. После Васил .. донесе китарата си, .. подръпна струните .., Васил запя невисоко: .. Той имитираше гръцки изговор, .. и по всички лица се виждаше одобрение и нещо като завист за умението на китариста. Н. Антонов, ВОМ, 17. Мерач на първо оръдие бе Стоян китаристът — весел, жизнерадостен, като момиче къдрав войник, който веселеше цялата дружина със своята трофейна китара. П. Вежинов, ВР, 132.