КИТА̀ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Само в съчет.: Дърво китатово. Кичест, китат. „Ангелино, самовилска золво! / ..; / во поле ке видиш дърво китатово, / под дървото седит морска самовила.“ Нар. пес., СбБрМ, 6-7.
