КЍТЕЛ м. Остар. Лятна офицерска куртка от бял памучен плат със стояща яка. Един вежлив майор със сърмен колан върху парадния кител ни донесе два стола и ние седнахме настрана под бледата зеленина на разлистилите се тополки. Ст. Сивриев, ЗСБ, 212. Освен тях, там се виждаха няколко българи студенти, ..; няколко руски доброволци със своите бели платнени кители, препасани с ремик. Ив. Вазов, Съч. VI, 92. Откакто преди една година бе дошъл [приставът] в градчето, никой никога не го бе видял с изцапана или измачкана униформа. И сега неговият бял кител светеше като колосан от чистота, а синият му панталон сякаш току-що бе излязъл изпод ютията. П. Вежинов, ДБ, 31. Те седяха в казиното и разговаряха. Полковникът — в белоснежен кител, с ръце, скръстени върху позлатената дръжка на сабята си. А. Гуляшки, ЗР, 39.
— От нем. Kittel.