КЍТЕНЕ ср. Отгл. същ. от китя и от китя се. И князът също, като беше паметен, ся оплакваше .. и казваше, че не можеше да остане нито половин час при Невенка без прозевание, защото тя само знаеше да ся разговаря за премяна и китение. Кр. Пшпурка, МК (побълг.), 422. Ритуалът започва вечерта на 13 януари с обличането и китенето на момъка .. Китенето става на двора, .. — къде да смогнат по-напред бабите: ерген ли да гиздят, дребна челяд ли да завръщат? Отеч., 1978, кн. 2, 3.