КЍТЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Вълнена постелка или завивка с дълги рошави ресни, втъкани откъм лицевата страна. Дрехата му прилича на пъстра и яркоцветна мантия или на сопотски китеник, изтъкан на зелено поле с кафяви, червени, .., тъмноморави шарки. Ив. Вазов, Съч. XVII, 18. Тя се прозина сънливо и седна на кушетката, която беше застлана с бял китеник. К. Калчев, СТ, 90. В една от тия [манастирски] килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, .. постлания с шарени китеници под и зиданата надупчена печка. Ст. Загорчинов, ДП, 156.
2. Къс шарен сукман. Сред гъмжилото, .., излезе певицата, .., с везана кърпа забрадена, с шарена престилка и китеник запасана. Ст. Даскалов, ЕС, 184.