КИТЍЛО, мн. -а̀, ср. Остар. Украшение, накит. Залибят ся за хубави дрехи, за китила, .., а всичко това не поноси на благороден и мъжски характер. Й. Груев, СП (превод), 219. Гръбът ся прегръбава, ако хубавицата цели нощи прекарва в играние хора и други лудории. Тогава что щат помогнат всички вънкашни китила, всички вънкашни мазила и гладила? Лет., 1874, 76-77.