КИТКА̀P, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Остар. и диал. Мъж, който отива от страната на момъка с момкови у момата на китка, на големия годеж (Н. Геров, РБЯд).
2. Остар. Цветар. „Китка“ [книжката] ни изпободе със своя бодил носа дотолкоз, щото ний проклинахме и киткари, и градинари, които са приготвили таквиз трънаци. Ч, 1875, бр. 9, 421. Продаваха [Ивановите синове] кестеновото брашно на книговръзците, и на киткарите, и на други, които имат потреба от лепило. П. Р. Славейков, СК, 44.