КЍТКОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на китка, на съцветия. Китков карамфил.

КЍТКОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до китка2; киткен. На долния край на лъчевата кост, .., се намира леко вдлъбната, елипсовидна по форма ставна повърхност за съчленение с китковите кости. Ал. Гюровски, АЧ, 126.


Източник: Речник на българския език (онлайн)