КЍТНО нареч. 1. Гиздаво, хубаво като китка, с разнообразни багри. Китно надвиснали бяха там резекия, темянка / и червеникавосини тежки едри гроздаци. А. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 103-104. В едната стая живееха и готвеха. Другата, с китно застланите одри край стените, стоеше празна. Цв. Минков, МЗ, 18.
2. Кичесто. Там стоеше скала, зинала срещу полето като разярена бяла мечка; по-надире китно увисналите грани на някой самотен бряст се размахваха, същи суровакници. Ст. Дичев, ЗС II, 231.