КИТО̀Н, мн. няма, м. Спец. Строителен материал от пясък и чакъл, свързани със смес от каменовъглен катран и минерални прахове, който се употребява при строеж на пътища, летищни площадки и др.; катранен бетон. Докато Данкин разбиваше с кирка настилката на шосето и поставяше мини, които след това замаскирваше грижливо с блокове от разкъртения китон, глухото бучене на моторните коли се бе усилило до такава степен, щото Мичкин очакваше появата им всеки момент. Д. Димов, Т, 602.