КЍТРОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от китра. Намерих много дръвя какаови, лимонови, китрови и гранатови. П. Р. Славейков, РО (превод), 58. Там [в долината] са виждаха лесове от портокалови и китрови дървета, на които клоневете са превиваха от тежестта на златите им плодове. Н. Михайловски, ПА (превод), 134.
— Π. Ρ. Славейков, Робинсон на островът си (превод), 1868.