КЍТЧИЦА1 ж. 1. Умал. от китка1. Внезапно му хрумна, че ще бъде много хубаво да набере за учителя си китчица теменуги. Т. Харманджиев, КЕД, 14. Накарва и мен да седна край нея и наглежда ме да избирам от купа хубави цветчета, да ги правя на китчици и да и ги подавам. Т. Влайков, Пр I, 131. Момичетата се спуснаха из храсталаците да берат горски ягоди .. Някои свиваха китчици други пълнеха кутиите си с ягоди и ги посипваха със захар. Л. Галина, Л, 95. В края на месец октомври гората започна силно да вехне .. Яркочервени плодни китчици покриха клонките на кучкодряна и глога. Д. Ангелов, ЖС, 185. Беседката се губеше в разпуснатите клони на липата. Хиляди цъфнали китчици висяха като златни звънчета и ръсеха благоухание. О. Василев, Т, 8. Дай ми, мамо, новата абичка, / .. / Че ще тръгна, мале, през баира / със кавалче медно да засвиря, / да посрещна пролет светлолика, / ще ѝ хвърля китчица иглика! В. Паспалеева, МСС, 23.
2. Диал. Червен кантарион.
КЍТЧИЦА2 ж. 1. Умал. от китка2; малка китка.
2. Диал. Глезен (Вл. Георгиев и др., БЕР).