КЍФЛА ж. Малко хлебче за закуска от обикновено или козуначено тесто, често с форма на полукръг, понякога с пълнеж. Една сутрин се отбих в кварталната сладкарничка да закуся традиционната си кифла с кисело мляко. Др. Асенов, СВ, 72. Докараха пресни закуски. Едновременно пристигна първият тролейбус. Кондукторът скочи от предната врата, пререди всички, които чакаха, и грабна голяма козуначена кифла. Ив. Остриков, ВН, 1960, бр. 2740, 4. Сладкарничката беше стара, .. Някога тука идваха спокойни, бавни люде, ядяха виенски кифли с мляко, каймаци, големи вкусни пасти и мирно си отиваха. П. Вежинов, ДВ, 160.

— От нем. Kipfel.


Източник: Речник на българския език (онлайн)