КИХА̀ВИЦА ж. Разг. 1. Еднократно силно кихане; силно кихване. От опъването, от що ли, Мечкаров кихна. Кихна така, както може да кихне само едър мъж като него. И на двамата се стори, че кихавицата отекна в нощта като оръдеен изстрел. Ч. Шинов, Ст, 1966, бр. 1076, 2. Павел високо кихна и туземците трепнаха .. Но кихавицата свърши и друга съвсем неочаквана работа. Гр. Угаров, ПСЗ, 144. Какво представлява тая местност? Дере! .. То ще ви се стори глухо, но е достатъчно да кихнете, а отвсякъде ще ви се обадят сто кихавици. Н. Хайтов, ШГ, 226. Нищо не е в състояние да ни спаси от прииждащите кихавици. Дишаме равномерно, надуваме се и се мъчим да задържим пристъпа им, но усилията ни са напразни. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 31. // Само ед. Многократно, често кихане. Той се опита да възрази нещо, ала кихавицата отново го задави и не можа да продума нито дума. К. Калчев, ПИЖ, 29. Само един прах и кихавица. Голяма кихавица, ви казвам! Й. Радичков, ЧП, 69.
2. Остар. Хрема. Гласът [на туберкулозните] им често усиптява без да имат кихавица. С. Доброплодни, З (превод), 9. Въобразете си, че вие живеете на Фенер и имате кихавица (хрема). С, 1872, бр. 33, 263. Нечакан и нахален гост — / кихавицата тази зима / пак окупира всеки нос. Хр. Смирненски, Съч. II, 172.
◊ Ходя като кихавица. Разг. За слух, мълва — бързо се разпространявам.